Стихотворение Ангелоса Сикелианосa, посвященное Марии Полидури (на болгарском языке).

НА МАРИЯ ПОЛИДУРИ
Превод от гръцки: Цветанка Еленкова

Не мисли, че късно съм дошъл при теб. Скрит е
пътят ми за другите необозрим;
но от години, твой незнаен брат съм и в нощите
ти глася възглавницата невидим…

Но виждаш ли, че се задавам от брега, връвта
на своя лък скосил
с упорство срещу леността навред и низостта,
то наистина съм превалил

откъм брега, където боговете самородни асфоделии цъфтят
където се поклаща
онзи образ несъзрян, дордето слънцето не изкачи върхът
на болката животрептяща…

При Тебе идвам аз, където и живота, и смъртта ми
двойна звезда озари;
но сякаш едно вътре в мен са и дъхът ги примами
както дланта ми дланта ти покри,

и мисля, че не съм дошъл при Тебе късно (с мрака
или светлината в този час)
от брега направил ме твой брат да съм достоен всякак,
и да съм до Теб отново аз…

АНГЕЛОС СИКЕЛЯНОС

Роден през 1884 г. на йонийския остров Левкада. Във вените му освен гръцка, тече и венецианска кръв. Произхожда от род, пролял кръвта си и вложил състоянието си в националноосвободителните борби на Гърция. Следва право в Юридическия факултет в Атина. През 1903 г. издава първата си стихосбирка. Оженва се за известната американска интелектуалка Ева Палмър. През 1909 г. публикува поемата “Обладан”, която го утвърждава като един от най-значимите автори в Гърция. На него се дължи развитието на Делфийската идея в съвременността, която си поставя за цел да обедини човечеството в едно братство посредством поетичното слово и древногръцкия дух. Във връзка с това поетът и неговата съпруга се установяват да живеят постоянно в Делфи, считан за “пъпа на земята”, където се намира древното светилище на бог Аполон. В резултат на пламенната им посветеност на тази идея, през 1927 г. се осъществяват първите делфийски тържества, които имат за цел възраждането на античната драма. През 1946 г. Ангелос Сикелянос е предложен за Нобелова награда.