Опубликовано:
Електронно издателство LiterNet, 05.08.2004
Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология. Съст. Антоанета Алипиева. Варна: LiterNet, 2004
Невена Стефанова. Нови стихове. София, 1963.
www.national-forum.com/index.php?msl=other&offset=60
Невена Борисова Стефанова е родена на 20.02.1923 г. в София. Завършва гимназия в родния си град (1941) и живопис в Държавната художествена академия (1946). Работи като редактор в Сценарната комисия при Българска кинематография (1951, 1960-63), във в. “Народна култура” (1957), в сп. “Жената днес” (1958-59). Член е на ръководството на Българския ПЕН-център от 1990 г. Поетеса, преводачка и есеистка. По-важни книги: “Стихотворения” (1948), “Гласове на равнината. Стихотворения” (1954), “Стихове” (1957), “Нови стихове” (1963), “Поезия” (1968), “Непознати улици” (1970), “Откровения. Стихотворения” (1973).
КЪМ ВСЕКИ ОТ НАС
Отричаш ли се от заблудите си,
или като птица се отърсваш от дъжда?
Езикът, казваш, ти изтръгнали –
а служи ли ти съвестта?
Отиде ли да търсиш правдата,
когато беше в заточение,
или я чака у дома?
Проветри ли душата си от подозрения?
От ласото на догмите освободи ли врат?
Не се ли усъмни
във доказателствата безсъмнени?
Кога да първи път излъга себе си?
Кога привикна със това?
И тъй нататък…
Естествено,
въпросникът не се отнася до светците.
И никой не е задължен
да отговаря точно.
КЪМ ЕДНО УДАРЕНО ОТ ГРЪМ ДЪРВО
Защо с такава сила
този гръм се сгромоляса върху тебе,
о, пеещо дърво,
със клони тънки като струни?
Ти, чудо на природата,
откликваше на всеки порив лек.
С какво усърдие невидимият вятър
те караше от всичко да трептиш!
Сега мълчиш.
Дали ще оздравееш,
ако всмучеш соковете на земята?
Ще напъпиш ли отново?
Листата ти ще зашумят ли да прикрият
кухината
на мястото на твоето сърце?
Или е по-добре да си умреш,
та пепелта поне да храни
младите фиданки!
Жестоки сме в разделите си –
събираме се,
за да се разделим след миг.
Преди да се прегърнем
се застрелваме с хиляда лоши думи.
Ако си кажем сбогом
очакваме
едно “Здравей” на следващия ден.
Дадох ти каквото имам.
Какво да ти дам сега?
Сега нямам нищо.
Не мога да ти дам нищото.
Трябва сама да го намериш.
