РУССКАЯ БЕРЁЗА
Белым-бела берёза
В наряде подвенечном.
О счастье ариозо
Прошелестит сердечно.
Нежным-нежна берёза,
Обнимет, как родная.
Свивает вечно гнёзда
И песни в них качает…
Грустным-грустна берёза,
Старушкой поседевшей
Печалится в морозы
О птицах улетевших.
Как будто нимб России,
Порой осенней светит.
В своей душе носите
Священный образ этот!
РУСКА БРЕЗА
Бяла, бяла бреза —
като риза моминска годежна.
Всяка нейна реса
зазвънтяла от порив за нежност.
Нежна, нежна бреза,
за прегръдка ръцете простряла.
Свива вечни гнезда,
руска песен във тях залюляла…
Тъжна, тъжна бреза —
с поглед чакащ на морна старица.
Страда с дух изтерзан
за отдавна отлитнали птици.
Златоглава бреза —
богородичен нимб на Русия.
Като бяла звезда
ти в душата си жива носи я!
ЯБЛОНЯ
Расцветшая яблоня греется
В апрельских не жгучих лучах.
А пчёлы мотают на деревце
Медовую пряжу в цветах.
С голубкою голубь целуется,
Не помня о горестных днях.
Летают качели на улице,
Как чёлн, в голубых небесах.
Зарёй подрумянятся вешнею
Плоды, накопив сладкий мёд.
И юная Ева безгрешная
Вновь яблоко с ветки сорвёт.
Уставший от шумного города,
Под яблоней сядет старик,
Чтоб вспомнить о том, как был молод он
И в юных порывах велик.
А ветви нагнутся к скамеечке —
Поникшие плечи обнять.
Дай Бог стать мне яблочным семечком,
Чтоб щедрою яблоней стать.
ЯБЪЛКАТА
Ябълката цъфнала се нежи
под априлското небе.
А пчели навиват златна прежда
в бледорозовите цветове.
Две гугутки в клоните играят
и нехаят за смъртта.
Луднали на люлка залюляна,
палави деца летят.
Златни ябълки като в Едема
зреят. Не познала грях,
мълком ще пристъпи тъжна Ева
да откъсне някоя от тях.
Морен в сянката ще седне старец
в броеница мъдрост да реди,
да си спомня славеева младост,
прегоряла в битки и беди.
Ябълката после клони свежда,
обич нежна ражда тя.
Боже, остави ми ти надежда
в семе ябълково да се преродя.