Стихотворение Р.Русела в переводе Невены Стефановой.

Оригинал материала находится по адресу:
www.photo-cult.com/showpic.php?id=294751

Видение
(Откъс )

Понявга отражение възпламва много ярко
и в края на писалката пристигнат образ ми се мярка .
Разтворил око широко , в него аз се взирам
и до преградката почти окото си допирам,
че образа във стъкленото топче е вграден
, миниатюрен уж , но ясно видим е за мен
във бялата писалка , чак на края й където
червени като кръв петна мастило са разлети …
Там вътре,дето гледам,много точно снимка има ,
но само че едва- едва забележима ,
ако се доверим на размера на парчето ,
чиято задна част е замъглена във полето.
Ала окото любопитно все по плътно приближава
и щом със мигла се докосне,видимото се увеличава.
Писалката си аз държа хоризонтално ,
с три пръста за обвивката метална ,
а този допир със усещане за свежест ме изпълня ,
и лявото око затворя ли напълно ,
не позволява вече никакво отвличане
от друга гледка никакво привличане
откъм прозореца , разтворен зад гърба ми …

Ръката ми неволно трепва и понякога ме връща ,
ала напрегнатия взор изцяло гледката обръща
и уточнява я желанието ми , напълно я разкрива .
Тя плаж от пясък представлява , на извивката красива
стои дете и с устрем се старае да запрати
в морето чак парче дърво чепато ,
а кучето се хвърля , полудяло от мерака
да го настигне , без дори да го дочака ,
и в този миг напуснало ръката на детето ,
това парче дърво полита към морето .
Разцепено в едина край , то се извива при летежа
и – някак удължено при разцепката изглежда ;
във другата си част дървото бяло става сиво –
контурът от движението се разлива.
Но от мига на тръгването недалече
разцепения край от тежестта си висва вече ,
а туй придава въртеливост на летежа
и на дървото може ясно да се забележи
как съхне на петна но се мени от влагата и пак
там – кръгла , ясна – върху него се черней отпръска лак.
А кучето макар и в необмислен порив ‘ „ горссо модо „
все пак успява във посока да се води
на литналата летва вдъхновено ,
възторжено безкрай опиянено …
То има нужда и да се изтръска
– от него ще излезе облак пръски
и несъмнено много пъти из морето
тъй , между зъбите захапало , е вадило дръвчето …

Но ето отблясъкът в стъклото намалява ,
навсякъде на плажа равна сянка се явява .
Ръката ми издигната във този миг се свлича ,
със себе си погребания във писалката пейзаж повлича
към края бял , червените мастилени петна .
В небето накълбява се мъглявина ,
неясна застрашителна и бурна.
Очите ми пак търсят да се гмурнат
в лазурно езерце.Бленува мисълта ми
разсеяна , загубена , безволна – да остане
във миналото . Полъхът си мощен ми изпрати
онази гледка – спомен за изминалото лято –
латентен спомен , ала жизнен и огромен ,
отдавна мъртъв , но безсмъртен спомен …

Р.Русел 1904
Превод Невена Стефанова