Милена Цанева
български литературовед
Родена: 20 май 1930 г.
София, България
Житейски път
Милена Цанева е родена на 20 май 1930 г. в семейството на литературния критик и историк акад. Георги Цанев и на поетесата Бленика. Сестра е на биохимика акад. Румен Цанев [2]. Съпруга е на лекаря-гинеколог проф. д-р Иван Г. Пенев.
През 1953 г. Милена Цанева завършва българска филология в Софийския университет. Защитава докторска дисертация върху творчеството на Иван Вазов.
Научна и творческа дейност
)
От 1970 г. Милена Цанева е ст. н. с. I степен в Института за литература при БАН. От 1980 г. е ръководител на Катедрата по българска литература във Филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За периода 1970-1972 г. е редактор в отдел „Критика и литературознание“ в издателство „Български писател“, а от 1976 до 1989 г. е заместник-главен редактор на сп. „Литературна мисъл“. От 1984 г. е редактор, а от 1991 г. – заместник-главен редактор на сп. „Език и литература“. Член е на Съюза на българските писатели.
От 1954 г. Цанева сътрудничи на българския периодичен печат с литературно-исторически и литературно-критически студии, статии и рецензии. Работи основно в областта на българската литература след Освобождението. Особено внимание Цанева отделя на живота и творчеството на Иван Вазов. По-специални научноизследователски интереси проявява и към българската поезия между двете световни войни – Ел. Багряна, Н. Фурнаджиев, Ат. Далчев, Хр. Радевски, Н. Вапцаров.
За литературоведския облик на Милена Цанева са характерни професионалната ерудиция и прецизният език, съвременният поглед към литературно-историческото явления, психологическото портретиране и детайлният художествен анализ. Съвместно с П. Динеков, П. Зарев и Г. Цанев редактира „Иван Вазов. Стихотворения“ (1968 г.) и „Иван Вазов. Повести и разкази“ (1971 г.), сборника „Творби и проблеми (Литературни анализи)“ (1979 г.) и др. През 1978-1981 г. Цанева е отговорен редактор на отдел в енциклопедия „България“.
Трудове
* „Светослав Минков. Лит.-крит. очерк“ (1961)
* „Из поетичния свят на Иван Вазов. Лит.-крит. статии“ (1965)
* „Иван Вазов в Пловдив“ (1966)
* „Профили и етюди“ (1968)
* „Иван Вазов“ (1973; 1983; 1995)
* „Петима поети“ (1974)
* „По страниците на „Под игото“ (1976; 1989)
* „В търсене на героя. Иван Вазов на прелома между две епохи“ (1979)
* „Писатели и творби“ (1980)
* „Поет и общество“ (1985)
* „Българската критика за Иван Вазов“ (с Илия Тодоров) (1988)
* „Автори, творби и проблеми“ (1990)
* „Иван Вазов. Поетически път“ (1992)
* „Вечната и святата. Нови студии за Елисавета Багряна“ (съст.) (1994)
* „Патриархът. Етюди върху творчеството на Иван Вазов“ (2000)
* „Иван Вазов. Стихотворения“ (съст.) (2003)
* „Съвременни прочити на класиката“ (съст. с проф. Милена Кирова) (2006)
* „Герои на световната литература“ (съст. с Ива Илиева) (2008)
Отличия
* Национална литературна награда „Иван Вазов“ – 2000
* Орден „Стара планина“ първа степен „за извънредно големите ѝ заслуги към Република България в областта на литературата“ – 2004
