Биография Веселы Василевой (на болгарском языке). Фото поэтессы
Весела Василева
Биографични бележки
Весела Григорова Василева е родена на 22.12.1919 в София.
Дъщеря е на известния политически и обществен деец Григор Василев и на Мара Василева (Станишева) от Кукуш. В богато разклонения им кукушки род се преплитат кръвно и родствено корените на Христо Смирненски, Атанас Далчев, Борис Светлинов, Невена Стефанова, Александър Станишев и др.
Завършва Първа девическа гимназия в София и славянска филология в Софийския университет (1942). Специализира във Виенския университет, където подготвя докторска дисертация по старобългарски език.
Поезията на Весела Василева се вписва в лирическите изяви на поколението творци от края на 30-те и началото на 40-те години – Ал. Геров, Б. Райнов, Ал. Вутимски, В. Петров и др. Публикува стихове и участвува в редакционната колегия на ученическите издания “Звън” и “Ученически подем”. Сътрудничи и в списанията “Първи стъпки” и “Родина”. В поезията й се открояват няколко теми и мотиви: градът, самотата, природата, любовта, изкуството, войната. Интерпретирани в подчертано лирико-камерен план, те разкриват благородно съчетани проницателен интелект, крехка чувствителност и нравствен максимализъм. В. Василева е една от първите, която застава срещу войната и антихуманното мислене. Антивоенната й лирика е близка до тази на Александър Вутимски. Като него я боли за разрушената красота, за настъпващия абсурд и безсмислие. И в нейните стихове, както в неговите, преобладават тревогата и песимизмът, горчивата размисъл и неясното утре. Независимо, че вярва в магичната сила на красотата и изкуството – в стиховете й пулсира пареща тъга за другите, за бъдещето…
Загива трагично на 06.01.1944 във Виена.
Съчинения: Стихотворения. Лирични фрагменти. Писма. 1981 (1990, посмъртни издания).
(За материала е използвана част от статията на Людмила Малинова (БАН-Институт за литература) във вестник “Литературен форум”, бр. 37 (420), от 30.11.-06.12.99 г. Набрал и публикувал в мрежата: Мартин Митов
