Душата ми почувства
На Невена Стефанова
Душата ми почувства, че завинаги
ще я изгубя… И започна бягството!
Прекрасното ми бягство
от Италия!
В тълпа от километри… На пейзажите
разкъсаните мускули във тъмното!
Заплахата, че ще изгубя своята
Италия, растеше непрекъснато
в бруталното — и толкова безпомощно —
прелитане през градове… Загубихме!
Завинаги загубихме Венеция!
(И в снимките ни утре тя безмилостно
ще ни докаже своето отсъствие).
Как светеха студено портокалите
по черните си клони… Как отлитаха
в небето лъчезарните названия
на градовете и реките… Замъци!
(Аутострадно-катедрална.)
Нощите
в хотелите — и болката в очите ми…
Когато над очите ми се скланяше
със оперната грация на статуя.
Ах, тая тъй далечна… препарирана
Италия… Върнете ми Италия!
Върнете ми Италия!
Прекрасната
и юношески слънчева Италия!
Която аз видях най-неочаквано
в най-детската от детските си утрини…
Тя пееше — тъй цяла — и танцуваше,
и как блестяха римските й глезени
и стъпки връз корите портокалови
в басейна на бургаското пристанище…
Но за Венеция скърбя… Да бягаме!
Не мога да живея без
Италия!
*Христо Фотев (1934-2002) — болгарский поэт
