Женская поэзия

Айхингер Илзе(Aichinger Ilse)

Оригинал материала находится по адресу:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BB%D0%B7%D0%B5_%D0%90%D0%B9%D1%85%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%80


Илзе Айхингер
Родена: 1 ноември 1921
Виена, Австрия


Илзе Айхингер (на немски: Ilse Aichinger) е австрийска поетеса и белетристка, родена във Виена в семейството на учител.

Живот
Роднини и близки на Илзе Айхингер са депортирани и ликвидирани в концлагер. Като полуеврейка тя е преследвана от националсоциалистите, а по време на Втората световна война е призована на трудова повинност в армията. В 1945 г. записва медицина, но прекъсва следването си, за да завърши първия си роман. Работи като редактор в издателство във Виена, а по-късно във Франкфурт на Майн.


Творчество
Голям литературен интерес предизвикват есето на Илзе Айхингер "Призив към недоверие" (1946), в което тя настоява "да бъдем недоверчиви към яснотата на собствените си намерения, дълбочината на собствените си мисли и добронамереността на собствените си постъпки", както и романът и "По-голямата надежда" (1948).

Илзе Айхингер се откроява като майстор на психологическия разказ със сборниците си "Реч под бесилото" (1951) и "Прикованият" (1953). Писателката става член на литературното сдружение "Група 47" и в 1952 г. получава наградата му за разказа си "Огледална история" (1949). Следват прозаичните сборници "Където живея" (1963), "Елиза, Елиза" (1965), "Новини от деня" (1970) и "Лоши думи" (1976). В произведенията си писателката най-често с помощта на притчата и гротеската рисува един свят, в който звучи безнадеждност и страх пред анонимните сили в живота. Своите събрани стихотворения от 1955 до 1978 г. Илзе Айхингер публикува под заглавие "Подарен съвет" [1] (1978).


Влияние
За творчеството си писателката получава редица отличия, между които наградите "Имерман" на град Дюселдорф (1955) и "Рудолф Александер Шрьодер" на град Бремен (1955), "Литературната награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1961), австрийската награда "Антон Вилдганс" (1968), наградите "Нели Закс" (1971) и "Розвита" на град Бад Гандерсхайм (1975), престижната награда "Георг Тракл" (1979), наградите "Петрарка" (1982), "Франц Кафка" на град Клостернойбург (1983), "Мари Луизе Кашниц" на Евангелистката академия в Туцинг (1984), наградата "Гюнтер Айх" (1984) за лирика, литературната награда на Европейската Общност "Европа" (1987), "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1991) и "Австрийската държавна награда за европейска литература" (1995).


Библиография
Die größere Hoffnung, Roman, 1948
Das Fenster-Theater, Kurzgeschichte, 1949
Spiegelgeschichte, Kurzgeschichte, 1949
Die geöffnete Order, Kurzgeschichte, 1951
Seegeister, Kurzgeschichte, 1952
Rede unter dem Galgen, 1952
Der Gefesselte, Erzählungen, 1953
Nachricht vom Tag, Erzählungen, 1954
Zu keiner Stunde, Szenen und Dialoge, 1957
Wo ich wohne, Erzählungen, Gedichte, Dialoge, 1963
Eliza Eliza, Erzählungen, 1965
Auckland, 4 Hörspiele, 1965
Schlechte Wörter, 1976
Verschenkter Rat, Gedichte, 1978
Kleist, Moos, Fasane, 1987
Werke, (8 Bände), 1991
Kurzschlüsse. Wien, Prosagedichte, 2001
Film und Verhängnis. Blitzlichter auf ein Leben, Erinnerungen und Filmkritiken, 2001
Die Kindertransporte 1938/39. Rettung und Integration, 2003
Der Wolf und die sieben jungen Geißlein, 2004
Unglaubwürdige Reisen, Sammlung von Zeitungsbeiträgen, 2005
Hans und seine Knuddelfliege, 2006
Der Hahn der nur dienstags schwimmt, 2006
Kurzschlüsse, 2006
Subtexte, 2006
 

Назад к списку

Поиск

Письмо автору
Карта сайта
 1
eXTReMe Tracker