Женская поэзия

Ауслендер Роза

Оригинал материала находится по адресу:
http://liternet.ida.bg/publish18/r_auslender/


РОЗЕ АУСЛЕНДЕР

Розе Ауслендер (1901-1988) е немска поетеса, родена в Буковина в семейството на юрист. Израства в светска и либерална среда, в която обаче са съхранени основните правила на еврейската традиция. Розе следва литературознание и философия в университета на Черновиц, а през 1921 г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в САЩ. Там публикува първите си стихове и се издържа като редактор, секретарка и банкова служителка. Завръща се в Черновиц, където работи като журналистка, преводачка и преподавател по английски. В града на младостта й излиза нейната първа стихосбирка "Небесната дъга" (1939). През Втората световна война градът е окупиран и Розе Ауслендер прекарва две години в гетото - там се запознава с поета Паул Целан - и още една година се укрива, за да избегне депортирането в концлагер. През 1946 г. заминава за Ню Йорк, където пише стихове на английски и едва по-късно на немски, преодоляла донякъде езиковата травма от преследванията. Първата й следвоенна книга "Сляпо лято" (1965) излиза във Виена. След това поетесата се преселва във ФРГ, пътува много и две десетилетия до смъртта си живее в пансион за възрастни на еврейската общност в Дюселдорф. Публикува повече от двадесет стихосбирки, сред които претърпялата много издания "Броя звездите на моите думи" (1983). В края на живота си Розе Ауслендер получава множество награди и литературни отличия.

ПОЕЗИЯ
В превод на Венцеслав Константинов - от немски език
ХОРАТА
Винаги са
хората.
Знаеш го.
Сърцето им
е мъничка звезда
която озарява
Земята.

ДЪРЖА СЕ
Кой откъсна
небесната дъга
от погледа ми
исках да я прикрепя
към седем думи
Удавят се в дъжда
очите ми
Държа се
за едно листо
за този лист хартия.

ЕТАПИ
Когато го очакваше
розите разцъфваха
тя държеше лятото
в ръцете си
Когато не дойде
тя преброи до сто
до хиляда
до безкрай
Когато той дойде
тя беше статуя
с безжизнени очи
с разкъртена уста

ПАК ЩЕ СЕ НАМЕРИМ
Пак ще се намерим
в езерото
ти като вода
аз като лотос
Ти ще ме носиш
аз ще те пия
Ще си принадлежим
пред очите на всички
Дори звездите
ще се чудят:
тук двама
се превърнаха обратно
в своята мечта
която ги избра

ОСТРОВЪТ
Когато
се срещнахме на острова
слънцата бяха сплетени
в гоблен
в който бе втъкано
диханието на водата
През дните на праха
слънцата се откъснаха
едно от друго
островът отнесен бе при сушата
а ти лежеше като златна рибка
в стъклен съд
И тези дни изчезнаха
Брега на острова
извезвам
в книга

ВСЕ ОЩЕ ТИ СИ ТУК
Страха си захвърли
във въздуха
Скоро
времето ти ще премине
скоро
небето ще прорасне
под тревата
мечтите ти ще се продънят
в Нищото
Все още
ухае карамфилът
пее дроздът
все още може да обичаш
да даряваш думи
все още ти си тук
Бъди каквото си
Раздай каквото имаш


СЪЛЗИ
Те угасят огъня
който в теб пламти
По заповед
на поразяващия миг
потичат от очите ти
по пътищата на страните
Не може никой да ги спре
Те не ти искат
позволение
Предани солени капки
от вътрешното ти море

АЛА ЗНАМ
Дали била съм пеперуда
преди да се родя
дърво или
звезда
Забравила съм вече
Ала знам
била съм
и ще бъда
мигове
от вечност
 

Назад к списку

Поиск

Письмо автору
Карта сайта
 1
eXTReMe Tracker